Микроелементите като биорегулатор

Микроелементите са активатор и активен компонент на много биохимични процеси в растенията, животните и човека. Те участват и в окислително-редукционни процеси, оказвайки пряко или непряко влияние върху фотосинтезата, дишането, биосинтезата на въглехидрати, белтъци, пигменти, витамини, фитохормони и други. Влияят на оплождането и развитието на яйцеклетката и зародиша, образуването на меристемна тъкан, формирането на репродуктивни органи. Спомагат за повишаване устойчивостта на растенията срещу ниски и високи температури, засушаване, плесенни и бактериални болести.

Установено е, че активното участие на микроелементи в метаболитните процеси на живите организми, в най-голяма степен, се определя от техните физико-химични свойства. Микроелементите имат склонността към коплексообразуване с различни органични съединения. Най-често тези елементи се намират в клетките на растенията във вид на различни комплекси с хелатиращи агенти като EDTA, EDDHA, DTPA. При свързване с ензими, увеличават тяхната каталитична функция и ензимните им свойства. Около 30% от известните досега ензими съдържат в молекулите си микроелементи. В зависимост от природата на реакциите, функциите на микроелементите са различни, но имат и общи черти като транспортирането на електроните в окислителната верига. Така циклите на биохимични реакции, свързани с фотосинтезата, дишането редуцирането на нитратите, фиксирането на молекулния азот, се осъществяват с помощта на мед, молибден, манган и желязо. Някои микроелементи спомагат за сформиране на определена пространствена конформация на белтъчната молекула. В други случаи йоните на микроелементите могат да изпълняват функцията на мост между ензима и субстрата. Например манганът, цинкът, молибдена и медта оказват сходно влияние върху фотосинтетичната активност на растенията. А медта, борът и цинка влияят върху придвижването на асимилатите от листата в генеративните органи и корена. Това сходно и близко действие на микроелементите се проявява ясно при повишена температура на околната среда, която задържа предимно миграцията на асимилатите. Установено е, че борът, манганът, цинкът медта и кобалта в комбинация с определени аминокиселини повишават сухоустойчивостта на растенията, като повишават хидрофилността и водозадържащата способност на колоидите. Поради  сходното действие на микроелементите върху обмяната на веществата рядко се получава адитивен положителен ефект при едновременно третиране с няколко продукта, съдържащи микроелементи. По отношение на увеличаване на добива, ефектът се проявява най-добре при комбинация на препарати с микроелементи, протеинови хидролизати, естествени фитохормони и хуминови киселини.
На база изложеното може да се заключи, че при увеличаване концентрацията на микроелементите  в тъканите на растенията може насочено да се активират и инхибират дадени ензими, да се направляват някой физиолого-биохимични процеси свързани с покълването, растежа, развитието и продуктивността на растенията.